Redacciones

Ренесансът е време, в което човешката личност се превръща в основна ценност и мяра за нещата в света. Новите хуманни разбирания поставят високи изисквания пред човека, учат го да бъде отговорен за своите действия и да ги съобразява с нравствените изисквания на ренесансов тип мислене. В литературата от това време голяма популярност добива въпросът, какъв трябва да бъде човекът на наовото време,кои са важните черти в неговия характер и какви принципи следва да определят поведението му.
Трагедията Хамлет разглежда ситуацията на сблъсък между порочния ред на стария свят и новата мяра за свобода и цивилизованост на епохата. Дания всъщност представя случая на всяка една страна, в която царуват варварските порядки на ожесточени и безогледни борби за престола, за богатство и престижно общественоположение. Тя се превръща в сцена на неизбежния сблъсък между стария и новия свят, който ще доведе до промяната и ще очертае посоките на бъдещото развитие на човечеството.
Двамата герои, които са основни противници в пиесата и се ръководят от противоположни ценности са Клавдий и Хамлет. Клавдий представя образа на завършения злодей. Под негово ръководство Дания е заприличала на тъмница. Тя е място,където човешкия дух не може да бъде свободен, където лицемерието и шпионирането осигуряват добри позиции и благоразположено отношение от страна на владетеля. Може да се каже, че датското общество като цяло олицетворява различни човешки пороци и недостатъци на епохата. Тук към страната на остарелите разбирания могат да бъдат отнесени образите на Розенкранц и Гилдернстерн, Полоний, Лаерт, а също иобразът на Офелия.
Розенкранц и Гилдернстерн олицетворяват пълната липса на принципи. Използвайки приятелството си с Хамлет, те опитват да се доберат до причините за неговото поведение и не се поколебават да го изпратят на гибел по поръка на краля. От своя страна Полоний представя емблематичния образ на слугата двуличник и лакей. Той е готов да извърши нечестиви дела, за да запази благоразположениетона Клавдий към себе си. Неспособен да се издигне над ограниченото си лицемерно мислене, Полоний е възпитали децата си според остарелите разбирания за дворцов етикет. Именно възпитанието на Офелия не й позволява да разбере своя любим и да го подкрепи в самотната му борба. Тя е жертва на ограниченията на времето, на нормите, наложени й от стария свят. Подобна е и участта на брат й Лаерт. Той епротивопоставен директно на образа на датския принц по отношение на реакцията си спрямо убийството на баща си. Хамлет и Лаерт са приблизително на еднаква възраст, те принадлежат към младото поколение и са бъдещето на Дания. И двамата загубват бащите си преждевременно, но за разлика от Хамлет, който дълго време обмисля справедливостта на наказанието над убиеца, Лаерт се втурва сляпо към родовото отмъщение. Тойе роб на дворцовите правила, на сляпото подчинение на външни норми. Ето защо Лаерт изпада под влиянието на Клавдий, той не е научен да мисли самостоятелно и да взема собствени решения за нещата.
В тази реалност единственият, който е успял да надхвърли ограниченията на средата и да възприеме ценностите на европейската хуманистична мисъл, е датският принц Хамлет. Той е възпитаник на Витенберг- едноот средищата на ренесансовото
образование, което издига принципа за многостранно и хармонично развитие на личността. Там Хамлет е разбрал значението на избора на човека при определяне на собствената му съдба. Човек трябва да развива способността си да мисли и да подлага правилата на съмнение, за да е сигурен в тяхната правилност. Активността на индивида е едно от условията за неговото развитие, заспособността му да променя и усъвършенства устройството на света.
Именно с тези разбирания пристига Хамлет в родината си, за да научи за подлото убийство на баща си, за женитбата на самия убиец за майка му, довело до възкачване на злодея на престола. И дълбоко хуманната същност на героя не може да се примири с това състояние на нещата.
Принцът трябва да действа, но, воден...