Pitagoras

Богомиството е дало мощен тласък в развитието на европейската цивилизация. То е било Божи дар за България, от който за съжаление не сме успели да се възползваме. (отношението към богомилите е част от поредицата започнала с насилственото покръстване и избиването на българската аристокрация, преминало през цялата ни история от момента на населяването на територията на която сме и днес продължило спериодичното избиване на умни и богати – кървавото потушаване на селските бунтове в Добрич, завършека на размириците 1923г. инженерния геноцид 1944-1956г. Еманацията може да се види днес, когато суб култуата се е превърнала в еталон за поведение). България е дала и други велики учители, но тук ще спомена само Петър Дънов, като най-яркия пример в съвременната история.
От текста, а и изобщо, ставаясно, че и богомислтвото, като всяко друго учение е противоречиво. За разлика от ранното християнство, богомилството успява да остане еретично учение. Това позволява запазването на автентичността му, което от своя страна помага за огромната енергия, която учението дава за развитието на европейската култура като цяло и на ренесанса в частност.
Къде са основните противоречия? Оставайки внеобходимостта от поляризация, ще използвам класификацията „отризателно” – „положително” с яснотата за тяхната относителност.
Богомилите се обявяват против убийството не само на хора, но и на животни и считат насилието за смъртен грях, но както става ясно, макар не по-малко от съвременниците си, те също се хранят с месо т.е. с резултата на убийство. Това е нормално, защото на определен етап от развитието си тялото иманужда от такава храна, за да предостави добър дом на Душата. Изобщо грижата за тялото, което богомилите низвергват е основна нужда, за да може Душата да изпълни програмата си на Земята. Така, както ния се грижим за жилището за да сме добре в него, така и Душата ни иска грижа за нейния земен дом – материалното тяло.
Богомилите изтъкват думите на Христос, че „по-лесно камила ще мине през иглени уши,отколкото богат да влезе в Божието Царство”.За тях богат и грешник са тъждествени понятия. Тук се прави типично обобщаване БОГАТ=ГРЕШНИК. Богомилите учат на трудолюбия. Ако съм трудолюбив и с това забогатея ставам грешник? За да не стана грешник, трябва да раздавам на тези, които нямат. Но част от тях няма да имат, защото не са трудолюбиви и по този начин ще бъдат стимулирани да останат такива. Т.е. избора предтрудолюбивия е или да стане богат (грешник) или да стимулира мързела (пак грешни). Изхода за да не си грешник е да станеш мързелив, което също е грешно. Накрая се оказва, че каквото и да правиш си грешен, която по дефиниция е в основата на човеконенавистта. А богомислтвото претендира за обратното.
„Ако някой обича света, той не милее за Отца. Защото всичко, що е на света - въжделението на плътта,пожеланието на очите, тщеславието на живота - не е от Отца” се казва в текста. Всичко е създадено от Отца. Как мога да милея за Него, ако не милея за труда Му. Нещо повече, всичко е едно, гласи основен вселенски закон. Как мога да милея за половината, ненавиждайки другата половина. Това е все едно сребролюбеца да обича ези и да мтази тура на монетата.
”Богомилите отхвърляли брака изобщо, защото внего най-ярко и силно се проявява стремежът на тялото, на материята да се укрепи и задържи, и затова богомилите мразели децата”. Да отхвърляш брака е революционно в онези години, и определено е разчупване на стереотипи, които тежат и до днес. Но да вярваш в прераждането, като основа на еволюцията и да си против раждането, което дава възможност за връщането на Душата за нова инкарнация на Земята еда си против еволюцията. Това директно означава че богомилите са против живота, а от друга страна проповядват 10-те Божии заповеди, а именно там се казва, че само Бог дава живот и само той може да го отнеме (10-те божи заповеди сами по себе си трябва да са обект на отделно разискване). Не може да си за еволюцията, което е процес, и същевременно да си против...