Vasil Levski

Извисил духовността на българина, превърнал Балкана в национален жертвеник на героичност и безсмъртие в баладата „Хаджи Димитър”, Ботев търси реалните конкретни измерения на подвига в историческитефакти на националната съдба. Реалност и легенда се сливат в трагичната съдба на дякон Игнатий - Васил Левски. Легендарната безименна героика на националния ни фолклорен епос получава ново именноназоваване. След смъртта на Хаджи Димитър, като прокълната трагична последователност идва обесването на Васил Левски. Две лични съдби навеки се сливат с националната съдба на България. Тези красноречиви жертвенипримери дават основание на Ботев да назове родното пространство, осветено от красивата трагична саможертвеност на други--родина - майка.Неговото обръщение: „О, майко моя, родино мила... ” - е елегично посланиекъм цял народ за осъзнаване трагичната величина на изграден вече национален критерий за мястото на личността в жертвената съдба на родната земя.
Риториката на поставения въпрос: „Защо тъй жално, тъймилно плачеш? ” - съдържа реалната картина на безсмислена национална жертвеност. Българинът пази в съзнанието си трагичната легенда за героичната смърт на незнайния чутовен юнак, а не знае гроба на своясъвременник. Остава глух и сляп към трагичните факти на своя делник, който е част от красивата елегична песен за възкръсналата жертвеност, за новата героична история на България. Птицата - като митологичензнак, дошъл от легендарното минало - носи белезите на прокобата, на наследствената нихилистична безнадеждност, чийто суеверен страх откриваме в символния грак на гарвана: „Гарване и ти, птицо проклета, начий гроб там тъй грозно грачеш? ”
Диапазонът на художествената перспектива в позицията на поета има две проекции:
първо - към легендарното минало, обвеяно според Ботев в тази творба не толкова с героизъми величие, а със суеверия и страх;
и второ - към съвременната реалност, изпълнена с грозния грак на усещането за бъдеща прокоба в душата на българина.
Външно -...