Bulgaria y la union economica europea

България и ЕПС

1. Въведение
Въвеждането на Валутен борд през 1997г. коренно променя структурата на работа на българската икономика в процес на нейната стабилизация. Строгите рестриктивни мерки на МВФ и БНБ, действайки като Централна банка, имат значение за намаляване и ограничаване на инфлацията, на бюджетния дефицит, спиране на неразумното кредитиране на губещи държавни предприятия и воденена стабилна макроикономическа политика на подем. България за първи път през този период отбелязва и постоянен ръст на БВП и на икономиката като цяло.
Актуалността на разглежданата проблематика произтича от необходимостта да се преосмисли в цялостност икономиката на предходните правителства, техните успехи и неуспехи, силни и слаби страни в прехода ни, както и от необходимостта да се извлечесъщината на реформите и процесите в икономиката, как те са започнали и как те протичат днес при условие, че голяма част от работата по стабилизирането на икономиката и нормалното функциониране на пазарна икономика са свършени и са факт. Eдин от основните проблеми при прехода на България от планова към пазарна икономика при българските правителства е липсата на приемственост в политиката, липсата на ясниправила, задачи и стратегия по които да се гради икономическото развитие. Неимоверно въвеждането на различни политики по отношение стабилизацията само би затруднило самия преход и преустройство. Политическият мандат е недостатъчен като време и възможности, за да се внедри нова система за икономическо регулиране и развитие, която да се окаже ефикасна за толкова кратко време, а честата смяна на политическиястрой води до тази неприемственост и разкъсаност в политиката на страната.

2.Същност на валутния борд
По отношение на историята на валутния борд заслужава интерес фактът, че той води началото си от времето на Британската империя. Оттук и една от често чуваните критики, че паричният съвет е остатък от колониализма и няма място в днешните икономически реалности. Едва ли тук е мястото да се взема странав този спор, но истината е, че не съществуват кой знае колко много монетарни алтернативи. С оглед на разпада на Бретънуудската система и последвалите разочарования от плаващите валутни курсове няма спор, че паричният съвет направи завръщане. Това, което дава повод за притеснения в случая, е, че макар и дълга, историята на паричния съвет не може да ни даде особени напътствия предвид кореноразличните условия в световната икономика в сравнение с тези отпреди век. От друга страна, поради строгите ограничения, които налага, паричният съвет си остава един вид крайна мярка - оттук и сравнително малкият брой действащи бордове. Което пък оставя малка база за сравнение. Досега се сверяваха часовниците по опита на Аржентина и Естония. (Хонконг, където има борд от 1983 г., не може и не бива да бъде сравняван сБългария.) И всички се позовават на относителния успех на монетарния режим в тези страни. Сега обаче след срива на паричната система в Аржентина идва време за отрезвяване и една по-реалистична оценка на ситуацията.
3.1

Идеята за въвеждане на валутен борд в България се лансира още в началото на прехода – първо от ръководената от Ричард Ран група експерти, подготвила т.нар. програма “Ран-Ът” през1990 година, а след това от професор Стив Ханке и Курт Шулер в тяхната книга “Твърдост за българския лев: решението валутен борд” от 1991 година. По това време обаче българските политици и Международният валутен борд не подкрепят въвеждането на валутен борд.
Българските политици са против, защото смятат, че наличието на централна банка е символ на независимост и възможност за провеждане нанационална икономическа политика. Освен това наличието на дискреционна монетарна политика дава възможности за влияние върху инфлацията и финансиране на бюджетния дефицит чрез инфлационен данък, което позволява на правителствата да избягнат твърдите бюджетни ограничения и необходимостта да се правят бързи реформи. Икономистите от МВФ, от своя страна, не са и подозирали...