Ядрените Реактори в България

Дълбоките причини за участието на България в Първата балканска война са заложени още в несправедливия Берлински договор от 1878 г., който оставя извън пределите на свободното отечество големи територии, населени с българи. Оттук произтича и политическата цел на войната – обединението на българските земи.
В същото време в борбата за разпределяне на “османското наследството” в Югоизточна Европасе включват всички граничещи с империята балкански държави. Военнополитическите реалности налагат сключването на съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Нито една от тези държави не може сама да води успешна война срещу все още силната във военно отношение Османска империя.
Инициираният от България съюз става реалност през първата половина на 1912 г. На 29 февруари се подписваДоговор за приятелство и съюз между Царство България и кралство Сърбия, придружен от таен анекс, а по-късно и от военна конвенция. Те най-общо регламентират взаимоотношенията между двете държави и техните армии по време на войната и след нейното завършване. Такива в общи линии са функциите и на подписания на 16 май Отбранителен договор между България и Гърция. Той също е съпроводен от военна конвенция.По-късно България и Черна гора постигат устно съглашение за всестранна помощ в случай на война. Въпреки че има претенции за запазване на “балканското равновесие”, Румъния запазва неутралитет.
Създаването на Балканския съюз позволява да се постигне общо взето благоприятно за него съотношение на очакваните да действат от двете страни сили и средства.
|Сили и средства |Балкански съюз|Османска империя |Съотношение |
|Пехотни дивизии |32 |60,5 |1:2 |
|Кавалерийски дивизии |2,5 |2,5 |1:1 |
|Личен състав |875 000 |423 000 |2:1 |
|Артилерия |1778 |1280|1,4:1 |


Общ стратегически план на съюзниците не е изработен, но по взаимни споразумения се предвижда българската армия да действа с основните си сили в Тракия, сръбската – във Вардарска Македония, гръцката – в Епир и към Солун, а черногорската – в Албания. Турското командване планира активни действия преди всичко в Източна Тракия за разгром на главнияпротивник от коалицията – България.
Мобилизацията на съюзните армии е предвидена за 17 септември 1912 г. Указът на Фердинанд за обща мобилизация на въоръжените сили на Царството е подписан към обяд на същия ден. Телеграфът разнася бързо известието в цялата страна, а кореспондентите отбелязват: “Зовът за мобилизация се посреща не с радост, не с неодобрение, а с буен, неудържим луд ентусиазъм”. Запасните сестичат масово към войсковите части, окичени с цветя и изпратени с доброжелателни възгласи. Мобилизационните пунктове се препълват освен с редовно призованите и с много доброволци. За малко повече от седмица Българската армия достига около 600 000 души.
Едновременно с това Министерството на войната е обсипано с молби и заявления на българи от Тракия и Македония. Невиждан феномен е, когато над 14600 доброволци, като следовници на Българското опълчение от 1877–1878 г. назовават себе си Македоно-одринско опълчение и тръгват под разветите бойни знамена за обединение на родината. От доброволци се формират и специални чети за действие в тила на противниковата армия. Само до края на месеца на територията на страната се създават 50 чети, които в хода на войната нарастват до над 90.
На 29септември в района на Стара Загора се установява Главното командване на армията. По конституция ролята на главнокомандващ се полага на царя. Поради недостатъчната си военна подготовка Фердинанд извиква от запаса и назначава за свой помощник генерал-лейтенант Михаил Савов. За началник на Щаба на Действащата армия е определен генерал-майор Иван Фичев.
Едновременно с...