Alef

Алеф
Паулу Куелю



Някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне.
Лука 19:12


На Ж., че ме държи все на път, на С. Ж., че ме закриля, на Хилал – за прошката в църквата в Новосибирск.Диаметърът на Алефа беше два-три сантиметра, но цялото космическо пространство се побираше в него, и то не в умален размер. Всяко нещо представляваше безброй неща, защото го виждах ясно от всички точки на Вселената.
Хорхе Луис Борхес, „Алефът“


Аз не мога да видя, а ти познаваш всичко.
Дори итака животът ми ще е полезен,
защото знам, че ще се срещнем отново
в някоя божествена вечност.
Оскар Уайлд, „Истинското познание“




ЦАР НА МОЕТО ЦАРСТВО


Не!
Пак ли ритуал? Пак да призовавам невидимите сили за да ми покажат видимия свят, така ли? Какво общо има това съссредата, в която живеем сега? Младите излизат от университета и не могат да си намерят работа. Старите стигат до пенсия, без да имат пари за каквото и да било. Хората нямат време да мечтаят, прекарват деня от осем сутринта до пет следобед в работа, за да осигурят прехраната на семейството си и да спечелят пари, с които да платят колежа на децата си, и се изправят срещу познатата на всички ни „суровадействителност".
Светът никога не е бил толкова разединен, колкото е сега - религиозни войни, геноцид, липса на уважение към планетата, икономически кризи, депресии, бедност. Всички търсят незабавни резултати, за да разрешат поне някои от световните или личните си проблеми. Нещата изглеждат още по-черни, колкото повече вървим към бъдещето.
И ето ме мен, искам да продължа напред с духовнатрадиция, която се корени в далечното минало, отвъд всички предизвикателства на сегашния момент.


* * *
Заедно с Ж., когото наричам Учител, въпреки че вече съм започнал да изпитвам съмнения дали е така, вървя към свещения дъб, който е тук повече от петстотин години и наблюдава безучастно човешките мъки - неговата единствена грижа е да предаде листата си на зимата и да си ги върнеобратно напролет.
Не издържам повече да пиша за връзката си с Ж., моя водач в Традицията. Имам десетки дневници, пълни с бележки от нашите разговори, които никога не препрочитам. Откакто се запознах с него в Амстердам през 1982 г, се научих и отучих да живея стотици пъти. Когато Ж. ме учи на нещо ново, мисля, че може би точно там е стъпката, която ми липсва, за да стигна до върха напланината, нотата, която оправдава съществуването на цялата симфония, буквата, която съдържа в себе си книгата. Изживявам период на еуфория, който постепенно изчезва. Някои неща остават завинаги, но повечето упражнения, практики и уроци накрая потъват в някаква черна дупка. Или поне така изглежда.
Земята е мокра. Представям си, че моите маратонки, които така грижливо съм измил преди два дни, само след няколкокрачки отново ще са целите в кал, макар да внимавам много. Търсенето на мъдрост, душевен покой и осъзнаване на видимата и невидимата реалност вече се е превърнало в рутина и не води до никакви резултати. Когато бях на двайсет и две години, започнах да изучавам магически практики, минах по различни пътища, движих се по ръба на пропастта в продължение на много важни години, подхлъзвах се и падах,отказвах се и се връщах отново. Представях си, че когато стана на петдесет и девет, ще съм близо до рая и ведрото спокойствие, което съзирам в усмивките на будистките монаси.
Тъкмо обратното, струва ми се, че никога не съм бил по далече от това състояние. Не намирам покой, понякога изпадам в големи конфликти със себе си, които могат да продължат с месеци. А моментите,...