Yugoslavia

(Слаид 1) Кралство Югославия (на сръбски: Краљевина Југославија, на хърватски: Kraljevina Jugoslavija) е име на държава на южнославянски народи в северозападната част на Балканския полуостров, съществувала в периода от 1918 до 1945 г.
Предистория
Слаид 2 През октомври 1918 г. Австро-Унгария прави предложение на Антантата за примирие, подкрепено с автономия за славянските народи в рамките надържавата, което обаче бива отхвърлено от президента на САЩ Удроу Уилсън. На 21 октомври 1918 г. последва настояване от страна на Народният съвет за безусловно самоопределение. След разгрома на Австро-Унгария и Централните сили, на 29 октомври 1918 г. хърватският Сабор в Загреб и словенският народен Сход в Любляна обявяват националното освобождение и създаването на независима Държава на словенци,хървати и сърби с център в Загреб. На 1 ноември 1918 г. Народният съвет на Щирия повишава Рудолф Майстер в чин генерал и му поверява командването в словенска Щирия. На 23 ноември словенските части разоръжават австрийските опълченци в Марибор.
Слаид 3 Опасността от страна на Италия, която окупира Словенското Приморие и Истрия, както и части от Далмация, а също и натискът от страна на сърбите за обединяване вобща държава, изразен още в Декларацията от Корфу, приета на 20 юли 1917 г. на остров Корфу, става причина на 1 декември 1918 г. Държавата на словенци, хървати и сърби да се обедини с Кралство Сърбия в Кралство на сърби, хървати и словенци със столица Белград.
Сръбската династия на Караджорджевичите застава начело на новата държава, която заема стратегическа позиция между Балканите и ЦентралнаЕвропа. Тази многонационална държава, наредила се в редицата на победителите, откъсва по волята на версайската система и много земи от съседните страни. Всред ощетена е и победената България, която наред с предадената още през 1913 г. Вардарска Македония трябва да отстъпи на КСХС и Западните български покрайнини и Струмишко.
Слаид 4 Границите на кралството са определени през 1919 – 1920 г наконференциите в Сен- Жермен, Ньой, Трианон, Рапало. В състава на новата държава влизат: Сърбия, Черна гора, част от Македония, Хърватско, Словения, Босна, Херцеговина, Далмация и Войводина. Още при раждането си тази изкуствено сглобена държава проявява своите дефекти – тя е конгломерат , мозайка от различни народности, религии, култури, поддържани от един език, но пишещи едни на кирилица, други на латиница, безда са обединени в една нация. На централизаторската и асимилаторска политика на Белград се противопоставят силни центробежни сили. От 2 млн. души през 1912 г., населението на Сърбия се удвоява през 1913 г., а през 1918 г. с новоприсъединените територии държавата брои повече от 12 млн. души – сърби и българи в Македония, българи в отнетите от България западни покрайнини /Царибродско, Босилеградско,Струмишко, Трънско, Кулско, като в няколко села границата с България е прокарана през средата им/, хървати, словенци, унгарци, австрийци, турци, албанци, румънци, италианци и др. народности.

Слаид 5 През 1918 г. е образувано първото правителство на Стоян Тритич, лидер на Сръбската радикална партия. Правителството ликвидира органите на самоуправление в Хърватско, Босна, Черна гора, Далмация иСловения и създава общонационален парламент – Народна скупщина, в която превес имат сръбските партии – радикална и демократична. Издигнатите с течение на векове прегради между православни, католици и мюсюлмани, живели в различни държави, могат да се съборят с политика на толерантност спрямо етносите. Такава политика Белград не желае да проведе. В първите избори за Учредителна скупщина Хърватскатаселска партия печели мнозинството от гласовете в Харватско – тя иска създаването на независима хърватска република и влиза в остър конфликт с управляващите сръбски партии. Външната политика на кралството е ориентирана към запазване на следвоенното статукво. На 4 август 1920 г. е подписан отбранителен договор с Чехословакия, а година по-късно такъв договор е подписан и с...