Crisis económica en bulgaria-

Световната криза и отражението й върху българската икономика.

Световната икономическа криза започна през 2008 година и доведе до последствия, от които още е трудно да се възстановим. Огнището на „разпространяващата се бързо зараза“ беше САЩ, като причините за възникването й са комплексни.
Немалко нобелови лауреати започнаха да изследват предпоставките за появата на рецесията и да търсятпричини да се излезе от нея. В своите изследвания те се опитват да открият формулата на това как да не се стига отново до криза в такъв огромен мащаб. Един от тези икономисти е Джоузеф Стиглиц. В своя труд „Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея” той твърди, че минималната намеса на държавата в икономиката е една от основните причини за възникването на кризата. Макар до 2008година да се смяташе, че най-добре е да се остави пазара да действа на принципа на невидимата ръка, сега стана ясно, че регулация трябва да има и то навременна, превантивна, която да се опълчи срещу порочните пазарни практики, на които днес ставаме свидетели. Излизането от рецесията зависи основно от провежданата политика на държавите. Колкото по-разумна и ефикасна е тя, толкова по-бързовъзстановяването на икономиката ще стане факт.
Основите на рецесията са поставени много по-рано от 2008 година. В много части на света преди това е имало икономически кризи, които са засягали цели региони. Пример за това е кризата в Източна Азия, започнала през 1997 година и разпростряла се из други съседни страни, която доведе до огромни нива на безработица и спад в икономиката там. По подобен начин се отразяватрецесиите и в Мексико, Аржентина и Бразилия. Джоузеф Стиглиц твърди, че причините за изпадането в тази криза са много и взаимосвързани. Една от тях е наличието на така наречения „балон“ или „сапунен мехур“, който е надуван на първо място от банките и тяхната погрешна политика на кредитиране, използваща обезпечения, които са надценени спрямо реалната им пазарна стойност. Причина за възникването набалона също са и новите финансови инструменти – credit default swaps. Те представляват суапове, създадени да управляват риска, но на практика заобикалящи регулациите. Всичко това в комбинация с грешно провеждана политика на ненамеса в пазара наду до такава степен балона, че на него не му остана друг избор освен да се спука. И да доведе до крах световната икономика. Много хора смятаха, че нерегулираният пазаре правилният избор за стопанствата, защото виждаха икономическия бум навсякъде. Но този бум беше резултат от планини дългове, които в крайна сметка сринаха икономиката и показаха, когато вече беше повече от очевидно, че пазарната икономика с ненамеса на държавата не е проработила, както трябва. Множество сектори бяха засегнати изключително много от кризата, други успяха що-годе да се задържат.Сред най-пострадалите, особено в САЩ, бяха финансовият сектор, строителството, здравеопазването, енергетиката и промишлеността. Проблемите на Щатите скоро станаха проблем на света. Получи се ефектът на доминото.
Като една от основните причини, изтъкващи се за възникването на кризата е така наречения “housing bubble” или балонът на ипотечно кредитиране. Институциите, било то банкови и не банкови,които предоставяха кредити срещу ипотека за покупка на жилище, толкова се поблазниха от печалбата, която могат да направят, че оставиха анализът на кредитоспособността, на пазара и на обезпеченията на заден план. Когато балонът се спука и цените на имотите паднаха от космическите си нива, все повече и повече собственици започнаха да потъват. Така се оказа, че те дължат много повече за ипотеката си,отколкото е реалната стойност на къщите, които са закупили благодарение на нея. Освен къщи на кредит, американците купуват всичко със заеми. Принципът в САЩ е „заемай и потребявай“, който разбира се е стимулиран от политиката на управляващите – ниски лихви и липса на строга регулация, за да бъде постигнат постоянен икономически растеж. Когато цените на недвижимите...