Odisey

МИТЪТ ЗА ОДИСЕЙ
 
Тончо Жечев
 
| |
|          Прието е да се мисли, че митът за най-популярния герой на древногръцкия епос - Одисей - символизира човешката страст към пътешествия.|
|Когато искаме да обозначим неоседливия, неспокоен,бурен, пълен със странствувания и приключения живот на някого, когато се обръщаме към |
|откривателския дух на ренесансовите пътешественици и откриватели на нови земи, архитипът на Одисей услужливо изскача из глъбините на съзнанието|
|ни, сравнението с митическия герой на древността красноречиво проговаря и казва всичко. Когато четем или слушаме някоя заплетена човешка |
|история,пълна с перипетии и опасности, авантюри и щастливи избавления, постоянна метежност и случаен покой, ние наричаме това "одисея", |
|убедени, че с една дума изчерпваме съдържанието на един живот. |
|          Така е вече векове, късно е да се спори. Културното съзнание на човечеството си е извоювало иотстоява правото си да приспособява за |
|своите неведоми цели големите митове. Ние се отдалечаваме от първоначалния смисъл, вложен в тях, използуваме ги измъчени и изкривени, |
|превърнати в студени като арктически призраци символи, без присъщото им живо първоначално пулсиране, топла слуз и пророческа глъбина. Във всеки|
|случай обозначението на това, което днес разбираме като одисеевскитип и одисеевска история, много повече подхожда за Язон и по-древната, |
|наистина авантюрна история на аргонавтите. Погледнато отблизо, просто и естествено, без по-късните наслоения и интерпретации, историята на |
|Одисей не е история на едно пътуване, а история на едно завръщане. |
|          В пътуванетона Одисей до Троя няма нищо забележително. Той е един от многото герои на Троянската война, далеч не централен, който |
|определя общата нещастна съдба на всички останали. Неговият собствен дял, превръщането му в основен герой на древногръцкия епос започва при |
|обратния път, от Троя към Итака. Той е героят на завръщането, а не на пътуването. Странствуванията по света, дорисъпроводени с одисеевоподобни|
|приключения и перипетии, нямат нищо общо с първоначалния смисъл на мита и символизираната от него човешка одисея, когато не са бедите, мъките, |
|откритията, пропаданията и подемите на едно завръщане. |
|          Неизвестен, но плодоносен път е извървяла древногръцката култура,за да узрее у Платон за мисълта, че идеалното движение е кръгово, |
|т.е. завършено, заоблено, че началото се събира с края, а краят достига своето начало. За древните божият лик е кръгообразен. "Божието същество|
|- казва Ксенофонт - е кръгло." Космосът е образуван от сфери, по тях се движи всичко, от което е съставен, една въртяща се на мястото си |
|подвижна вечност. Това еобщо място за идеалистите и материалистите на древността. За Аристотел небесните тела и космосът са кръгообразни, за |
|Демокрит "бог е ум в кръгообразен огън", всичко се движи в своя кръг. Както по-късно в алегоричните рисунки на средновековието за древните |
|кръгът символизира вечността, защото е идеален израз на БЕЗкрайността, т.е. за слятост на началото с края, занедиференцираност на края от |
|началото. Средновековието само приспособи за своя теоцентричен модел на света тези представи на древните. Идеята за кръга тук вече служи за |
|образ на бога, около когото се разполага всичко - самият кръг е символ на съвършенство. Или както се казва в апокрифа: "Бог е сфера, чийто |
|център е навсякъде, а повърхността - никъде."...