Cometa
Представляват рехавибезформени грамади от лед, прах и чакъл. Много от тях са с диаметър до 10 км, но при някои той достигат до над 20 км. Когато кометата доближи Слънцето, ледовете от които е образувана, се нагряват изапочва да се изправят, като образуват облак от газ и прах, наречен кома. Комата е много по-голяма от ядрото на кометата и диамтетърът й може да достигне хиляди километри. Слънчевата светлина упражняваналягане върху комата, вследствие на което от праха и газа се образуват две отделни опашки, които могат да достигнат дължина от млн. км. Газовата опашка е синкава на цвят и винаги сочи в противоположна на Слънцетострана. Праховата опашка е жълтиникава или бяла и не рядко е изкривена.
Според учените кометите са остатъци от образуването на Слънчевата система и съдържат замръзнала материя от този период.Съществува хипотеза на холандски астроном Оорт, че далече в покрайнините на Слънчевата система съществува сферичен облак от трилиони кометни ядра. От време на време тези ледени ядра поради гравитацията или взаимниудари се насочват към центъра на Слънчевата система. Кометите обикновено се движат по високоексцентрични елиптични орбити, чийто афелий често лежи отвъд орбитата на Плутон.
За тях се приема, чепроизхождат от облака на Оорт, където температурите са достатъчно ниски, така че да позволят съществуването на водата, метана и въглеродния диоскид в твърдо агрегатно състояние. Някои комети след многократнипреминавания през вътрешната част на Слънчевата система са загубили външния си слой от летливи елементи и в някои отношения са неотличими от астероиди. За Облака...
Regístrate para leer el documento completo.